 |
| Арбанаси |
Първите сведения сочат, че като селище Арбанаси съществува от XIV век. Предполага се, че е основано от българските боляри, дошли със селяните си от западните краища след завземането на Арбанашката земя от Иван Асен ІІ.
По времето на турското робство жителите му се ползват с известни данъчни облекчения, което спомага за процъфтяването на занаятите и търговията и за голямото развитие на селото през Възраждането. В края на XVIII век селото е ограбвано и опожарявано многократно. Населението му намалява значително. След 1810г. започва ново заселване от българи. В последвалите няколко века в Арбанаси се установява като официален език гръцкият, построява се гръцко училище, водят се църковни служби на гръцки. Но това не оказва влияние будният български дух да се запази жив и населението да участва активно в борбите за национална независимост.
Днес село Арбанаси предлага на посетителите си прекрасни хотели с много удобства, атракции, битови механи, ресторанти и гостоприемни къщи, което заедно с красивата природа го прави предпочитана туристическа дестинация в тази част на страната ни.
Атракции в село Арбанаси
Несъмнено атракция за всеки турист са заниманията с коне. Конната база в село Арбанаси се намира в покрайнините на селото, разполага с около 50 броя спортни коне и предлага туристически услуги като езда за начинаещи с инструктор, за напреднали - 5 различни маршрута в Арбанаси, организира пикник с коне, още разходка с файтон или с шейна през зимата. Има въртележка за коне. Сувенири за спомен можете да си закупите от арт - магазина в селото, където е устроена и постоянна експозиция от картини на известни български художници. Хотелите също предлагат различни развлечения за своите гости - велотуризъм, пешеходни турове, тенис на корт, басейни, нестинарски танци, фолклорни изпълнения и много кулинарни изкушения от българската национална кухня.
Сред новите атракции на Арбанаси е поднасяне на домашен ликьор в Констанцалиевата къща, кулинарни уроци в арбанашка къща, които включват квасене на мляко, приготвяне на баница, таратор и пълнени чушки.
Арбанашка къща
Истинска наслада за окото са автентичните арбанашки къщи. Такива са запазени 144 с богата вътрешна украса. Най - стари са каменните къщи, подобни на болярските къщи във гр. Велико Търново.
Те имат вътрешни стълби, каменни порти и малки решетъчни прозорци. От този тип са къщите на хаджи поп Панайот и на чорбаджи Георги. Друг вид са големите къщи, с дебели каменни основи, без балкони и еркери. Най - разпространени и красиви са запазените къщи от XVIII век. Те са на два етажа, с чардак без прозорци, със здрави обковани външни врати.
Долният етаж е каменен със изби и скривалища, обикновено тук е живеела прислугата. Към втория етаж водят стълби, където са разположени гостните стаи, спалните, кухнята и банята. Всяка къща е обградена с високи зидове с двукрила входна порта, водеща към двора.
За връзка с улицата се е използвала малка порта с желязно чукче на нея. Особен интерес представляват " Костанцалиевата" и " Хаджиилиевата" къщи - музеи, " Кандиларовата", "Хаджиниковата" къщи, къщите на Чамуров, на Иларион Драгостинов, на Балкански, на Бранковани, на баба Кали /Пауница/ и др. Друга характерна забележителност са старинните арбанашки чешми.
Църквите
Голям интерес за туристите представляват също запазените 7 църкви, строени през XIV - XVIII век.Те са без външна украса, но с тежки порти с железни обкови, а отвътре са богато украсени: красиви резбовани иконостаси, изящни стенописи и икони. Живописните стенописи ни разкриват развитието на това изкуство в един преходен период - българското Възраждане и неговата връзка със столицата на Втората българска държава - Търновград.
Това са „Рождество Христово", „Св.Архангели Михаил и Гавриил", „Св.Димитър", „Св.Атанас", „Св.Георги", „Св.Богородица" и „Св.Никола". Последните две по-късно са превърнати в манастири.
Църквите са еднокорабни, едноапсидни, с полуцилиндричен свод под двускатен покрив. Също като къщите те са каменни, с малки прозорци с железни решетки, подовете им са настлани с квадратни тухли. Забележителното тук е, че арбанашките църкви се състоят от две самостоятелни отделения - мъжко (източно с главния олтар и иконостаса) и женско (западно). От север обикновено има галерия, завършваща с малък параклис.
